Автор: Теодор Недев, ИПИ След като наскоро коментирахме есенните макроикономически прогнози на ЕК

Автор: Теодор Недев, ИПИ След като наскоро коментирахме есенните макроикономически прогнози на Европейска комисия и Министерството на финансите, Българска народна банка също публикува своите упования за развиването на българската стопанска система до 2025 година Това ни дава опция да сравним трите налични есенни прогнози – на МФ (публикувана на 27 октомври и отчитаща данни доникъде на същия месец), на Европейска комисия (публикувана на 15 ноември и отчитаща данни до последните дни на октомври) и на Българска народна банка (публикувана на 22 ноември и отчитаща данни до 10 ноември). Докато прогнозата на Европейска комисия за растежа на българската стопанска система се обрисува като по-консервативна, а тази на Министерството на финансите като по-оптимистична, упованията на Българска народна банка заемат приблизително състояние. Трите прогнози се приближават по отношение на упования растеж на Брутният вътрешен продукт за 2023 година – 2% съгласно Европейска комисия, 1,8% съгласно МФ и 1,9% съгласно Българска народна банка. За 2024 година най-голям напредък планува МФ (3,2%), следвано от Българска народна банка (2,7%) и по-късно от Европейска комисия с 1,8%. За идната година упованията се обръщат, като Европейска комисия още веднъж е най-консервативна с плануван растеж от 2,6%, до момента в който министерството чака 3%, а Българска народна банка – 3,6%. Трите прогнози не се разграничават изключително и по отношение на главните фактори за динамичността на стопанската система през 2023 година Българска народна банка също като МФ и Европейска комисия чака растежът на Брутният вътрешен продукт да бъде движен нагоре от мощно ползване и чист експорт (като тук и вносът, и износът се свиват, само че понижението при вносът е доста по-силно) и надолу от внезапното стесняване в запасите. Различията стават по-видими при прогнозите за идващите две години. Подобно на МФ, Българска народна банка също показва прочут оптимизъм за активизиране на вложенията, залагайки растеж на капиталообразуването от 9% за 2024 година (при 4% съгласно Европейска комисия и 9,6% съгласно МФ) и 10,1% за 2025 година (при 3,3% съгласно Европейска комисия и 7,9% съгласно МФ). Важно е да отбележим, че предстоящите от Българска народна банка за темповете на напредък за идващите години са близки до тези на МФ, само че въпреки всичко прогноза на централната банка е в известна степен по-консервативна, тъй като тя залага на спад при вложенията през 2023 година, т.е. капиталообразуването ще пораства по отношение на занижена база. Прогнозата на Българска народна банка вижда вложенията като основен мотор на растежа за идващите две години и също като МФ чака те да се усилят стремително поради осъществяване на планове по НПВУ, които в следствие ще засилят и частната капиталова интензивност. При частното ползване Българска народна банка чака растеж от надлежно 3,7% и 4% за идващите две години на фона на по-скромните 1,4% и 2,4% съгласно прогнозата на Европейска комисия. За сметка на това Българска народна банка чака надалеч по-скромен растеж в държавните разноски от 1% и 2,1%, до момента в който Европейска комисия залага на напредък от цели 5,2% и 5,1% за 2024 и 2025 година В прогнозата си МФ не разрушава потреблението на частно и обществено, само че като цяло и Българска народна банка, и Министерството, предвиждат по-стабилен растеж на този съставен елемент от Брутният вътрешен продукт по отношение на Комисията, като Българска народна банка залага факторите зад това да са покачването на действителните приходи (особено заради дефицита на работна мощ вследствие на демографските тенденции), увеличените обществени прехвърляния, по-високи разноски за опазване на здравето и повишение на възнагражденията в обществения бранш. Трите прогнози обаче са по-единодушни по отношение на чистия експорт, залагайки на негативен принос за растежа от този съставен елемент. Прогнозата на Българска народна банка планува износът да нарасне със надлежно 4,4% и 3,8% през идващите две години, до момента в който МФ залага на 4% и 4,1%, а Европейска комисия – на 4% и 2,6%. Паралелно с това и трите институции предвиждат по-силен напредък при вноса – 6,2% и 5,4% съгласно Българска народна банка, 6% и 5,8% съгласно МФ и 5,2% и 3,4% съгласно Европейска комисия. Според Българска народна банка, растежът при износа ще се дължи значително на намалената база – прогнозата на банката за 2023 година планува стесняване – както и на обстоятелството, че към този момент няма да са налични огромни ремонтни действия в някои от най-големите енергийни и металургични предприятия в страната. Българска народна банка също чака отрицателните шокове във външното търсене, предизвиквани главно от спора в Украйна и всеобщото повишаване на лихвените проценти, да бъдат съсредоточени главно през 2023 година, което ще разреши и внезапното възобновяване на износа през идната година. Все отново се планува даже още по-висок импорт през двете години, поради плануваните високи равнища на частното ползване и вложенията, които ще доведат на повече импорт както на потребителски артикули, по този начин и на машини и съоръжение. Традиционно макроикономическите прогнози разказват и опасности за осъществяването им и различни сюжети, като Българска народна банка и МФ обръщат внимание на факторите, които биха могли да повлияят отрицателно съответно на българската стопанска система. И двете прогнози са оповестени след началото сегашния спор сред Израел и Хамас, само че базовите им сюжети не плануват огромни разтърсвания по тази линия. Все отново и МФ, и Българска народна банка регистрират отрицателните шокове, които спорът би могъл да провокира, както и други, не толкоз скорошни опасности, произлизащи от войната в Украйна и по-високите лихвени проценти. Министерството на финансите планува различен сюжет, при който поради несигурната интернационална конюнктура, цените на петрола, скъпите метали и питателните артикули са по-високи през 2024 и 2025 година по отношение на допусканията от главната прогноза. Това би повишило в допълнение ценовите нива, с което действителните приходи на семействата биха намалели, а с тях и потреблението. ЕЦБ би била принудена да увеличи лихвените проценти, с цел да отговори на ценовия напън, по тази причина и МФ планува нарастване на EURIBOR по отношение на базовия сюжет. Това от своя страна ще оскъпи кредитирането, което в допълнение ще намали както потреблението, по този начин и капиталовата интензивност. На фона на описаното, международната стопанска система би растяла по-бавно, което ще понижи търсенето на български износни артикули и услуги, само че това ще бъде значително обезвредено от по-ниския импорт, в резултат на по-слабото ползване на семействата. При съответните допускания, МФ планува Брутният вътрешен продукт за 2024 и 2025 година да е с половин процентен пункт по-нисък по отношение на базовата ѝ прогноза, а инфлацията съгласно ХИПЦ да е надлежно с 1,3 и 1,1 прочие п. по-висока. Интересно е да се означи, че не са прегледани сюжети на по-бързо стесняване на инфлацията и евентуалните резултати върху стопанските решения и фиска – а внезапният спад на цените на петрола и основни селскостопански първични материали през последния месец демонстрират, че такова развиване не е изключено. Подходът на Българска народна банка е малко по-различен, като тук вероятните отклонения от базовата прогноза са показани под формата на ветрилообразни графики, като се позволява опцията и за положително развиване на плануваните знаци. Например Българска народна банка отбелязва вид, при който приходите порастват повече от предстоящото, а ниската податливост за икономисване се резервира, с което потреблението и Брутният вътрешен продукт порастват в допълнение. Като цяло Българска народна банка регистрира същите външни опасности, които и МФ разказва, само че също и загатва опцията за бавното и ненапълно осъществяване на плановете по НПВУ в идващите две години, което би могло да намали растежите в вложенията. При 60% възможност, ветрилообразните графики регистрират вероятен диапазон за растежа на Брутният вътрешен продукт за 2023 година от 0,7% до 2,9%, до момента в който крайногодишната инфлация за 2023 година би могла да варира от 4,4% до 7,9%.